съществували махали, разпръснати колобарски селища(махали) като Мариново село, Шоповски колиби, Селището, Добристе и др.През мрачните и страшни години на робството хората строели своите колиби на по-затулени места.Явно по-приемлива за тях е била суровата природа отколкото душманскитеиздевателства.*Около средата на 17-ти и началото на 18-ти век в Рубчос са били насилствено помохамеданчвани много българи.* Легендата за селото разказва за тучна поляна край Варада(извор), посред която растяло огромно хвойново дърво с безброй високи разклонения.На тях уморените пътници връзвали добитъка и окачали багаж и дрехи,под сянката им можело  цял керван да се смести.С преклонение и почит се отнасяли към горския гигант балканджиите, и на него кръстили селището си- да е под закрила на името и мощта му!Село Хвойна!
     Пръв построява истинска, голяма къща някои си дядо Раю Ганю-заможен скотовъдец.На негово име са кръстени ливадите под селото-Райчови ливади.     
     Основатели на селото са само българи-християни.Първите българо-мохамедани дошли подир 20-30 години.Християни и мохамедани се спогаждали добре, но през 1902г подмамени от турската пропаганда, Българомохамеданските  семейства от Хвойна се изселват в Турция, продавайки си имотите на съседи.Някога старият дядо Янаки Чолака разправял на внуците си, че запомнил селото да има 40 къщи през 1820г. Сто години след основаването, през 1857г. то е брояло 75 къщи, от които 60 на гари-християни и 15 на българомохамедани.

ХВОЙНА ПРЕЗ ОСВОБОДИТЕЛНАТА РУСКО-ТУРСКА ВОЙНА 1877-1878г.

    Най-пострадалото село в района на Рубчос от бягащите войски е село Хвойна.
При разразили те се в края на войната ожесточени боеве в полите на Родопите край Пловдив, 30 000 армия на Сулейман паша е разбита и панически се юрва към Беломорието.По затрупания и големи преспи сняг стръмен планински път през Бяла черква  - Хвойна и нататък
заедно с деморализирания аскер бягали хиляди бежанци от турското население.Част от тях имали основателна причина - ръцете им били окървавени от погрома на Априлското въстание.Цяла седмица- ден и нощ из през проходите се точели хиляди бежанци, а първа спирка им станала беззащитната Хвойна.Жителите като разбрали че през селото им ще мине бежанска лавина, натоварили на коне и мулета колкото храно могат да носят, както и черги и завивки и се изпокрили из овчарските колиби  и по-отдалечените съседни села.Селото останало на произвола.....Но стотината къщи не стигнали да се поберат толкова много бегълци.Повечето нощували навън на снега из местността Равна и на местността Каличина.За да се греят на запалените огнъове те кършели огради и стълби, трошели врати и прозорци, изнасяли слама, сено и всичко що можело да гори.Огнъовете били тъй силни че се виждали чак в Павелско.От подивелите турски бегълци и от раздухваните от вятъра пламъци напълно изгорели над 20- хвойненски къщи, а селото безмилостно ограбено и съсипано."Хвойненската черква била превърната в обор за пашовите коне".Храмът бил напълно ограбен-полилеите и кандилата ограбени, а иконите издраскани, книгите и кръстовете изгорени.